1 Macc 10

Предложението на Деметрий I за съюз

1 В сто и шестдесетата година Александър, син на Антиох Епифан, се отправи на поход и завладя Птолемаида. Жителите го приеха и той се възцари там. 2Когато чу за това, цар Деметрий събра доста многобройна войска и излезе да се сражава против него. 3Деметрий изпрати до Йонатан писма с предложения за мир, като му обещаваше големи почести. 4Той си казваше: „Нека побързаме да сключим мир с него, преди да се е съюзил с Александър против нас. 5Иначе той ще си спомни всички злини, които ние сторихме на него, на братята му и на неговия народ.“ 6 ^a Той му предостави правото като негов съюзник да събира войска и да се въоръжава и заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта. 7Йонатан дойде в Йерусалим и прочете тези писма пред целия народ и пред онези, които се намираха в крепостта. 8Те много се уплашиха, като чуха, че царят му е дал правото да събира войска. 9А онези, които бяха в крепостта, предадоха на Йонатан заложниците и той ги върна на родителите им.

10 Йонатан се установи в Йерусалим и започна да строи и обновява града, 11като нареди на работниците да построят крепостните стени, за да са по-здрави. И те направиха така. 12Тогава чужденците, които се намираха в крепостите, построени от Вакхид, избягаха. 13Всички напуснаха местата си и се завърнаха в своите земи. 14Само във Ветсура останаха някои от юдеите, които изоставиха Закона и заповедите, тъй като тук намериха убежище.

Определянето на Йонатан за първосвещеник от Александър

15 Но цар Александър научи за обещанията, които Деметрий беше дал на Йонатан. Разказаха му за войните, за храбрите подвизи, които той и братята му бяха извършили, и за мъките, които бяха изстрадали. 16Тогава той каза: „Нима ще намерим друг такъв мъж като него? Нека го направим наш приятел и съюзник!“ 17И му изпрати писмо, в което му беше написал следното: 18„Цар Александър поздравява своя брат Йонатан. 19Чухме за тебе, че ти си храбър и силен мъж, достоен да бъдеш наш приятел. 20 ^b Затова те определяме днес за първосвещеник на твоя народ. Ти ще се наричаш приятел на царя, ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас.“Заедно с това той му изпрати пурпурна дреха и златна корона. 21В седмия месец от сто и шестдесетата година, на празника Шатри, Йонатан облече свещената дреха, събра войска и се въоръжи добре.

Новите отстъпки на Деметрий I към Йонатан

22 Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза: 23„Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите! 24Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“

25 И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея. 26С радост научихме, че спазвате договорите помежду ни, оставате в приятелство с нас и не преминавате на страната на враговете ни. 27Продължавайте и сега да съблюдавате верността си към нас и ние ще ви се отплатим за доброто, което ни правите. 28Ще отменим много от вашите задължения и ще ви дадем дарове.

29 Отсега нататък освобождавам всички юдеи от данъци, а също и от данъците за солта и за венците. 30 ^c От днес завинаги се отказвам да вземам една трета част от добивите на полето и половината от плода на дърветата, което ми се полага, от юдейската земя и трите области от Самария и Галилея, присъединени към нея. 31А Йерусалим нека бъде свещен! Той и околностите му да се освободят от десятък и от други данъци. 32Отказвам се от властта над крепостта в Йерусалим и предоставям правото на първосвещеника да разположи в нея хора, които сам избере, за да я пазят. 33И пускам на свобода без откуп всички юдеи, докарани като пленници навред в царството ми от юдейската земя. Нека бъдат отменени всички данъци върху тях и върху добитъка им. 34По време на всички празници, съботи, новолуния и определените дни – три дена преди празника и три дена след празника, – през всичките тези дни всички юдеи в моето царство да бъдат освободени от всякакви данъци и задължения. 35Никой няма право да безпокои и притеснява някого от тях по какъвто и да било повод.

36 В царската войска да се приемат до тридесет хиляди юдеи и на тях ще им се плаща заплата, каквато се полага на всички войници на царя. 37Някои от тях ще бъдат разположени в големите царски крепости. От тях също ще бъдат назначавани на длъжности в царството, които изискват доверие. От техните редици ще бъдат предводителите и военачалниците им и те ще живеят съгласно своите закони, така, както царят е разпоредил за страната на юдеите.

38 Трите области на Самария, присъединени към Юдея, нека да си останат присъединени към нея, за да бъдат смятани за едно цяло и да не се подчиняват на друга власт освен на властта на първосвещеника. 39Птолемаида с нейните околности дарявам на светилището в Йерусалим за покриване на разходите при служението в храма. 40Освен това и аз дарявам ежегодно петнадесет хиляди сикли сребро от приходите, определени за това от царските имоти. 41 ^d И всичко останало, което управителите на съкровищницата не са предали през миналите години, отсега ще предоставят за дейности на храма. 42Освен това петте хиляди сикли сребро, които досега се събираха като данък от годишните приходи на храма, и те се отстъпват като принадлежащи на свещениците, които извършват богослужение. 43И всеки, който побегне в храма на Йерусалим или където и да е в неговите предели заради повинност към царя и всякакви други задължения, нека бъде свободен заедно с цялото си имущество, което има в моето царство. 44Разноските за построяване и възстановяване на светилището ще бъдат предоставяни от царските приходи. 45Също и разноските за построяване стените на Йерусалим и тяхното укрепване наоколо ще бъдат предоставяни от царските приходи. Това се отнася и за построяването на крепостни стени в Юдея.“

Съюзът между Йонатан и Александър

46 Когато Йонатан и народът изслушаха тези думи, те не им повярваха, нито ги приеха, защото се спомниха големите злини, които Деметрий беше причинил на Израил, и как жестоко ги беше измъчвал. 47Те предпочетоха съюза с Александър, понеже той пръв им направи предложение за мир, и през всичкото време воюваха на негова страна.

48 А цар Александър събра голяма войска и разположи лагера си срещу Деметрий. 49Двамата царе влязоха в сражение, войската на Александър беше обърната в бягство, Деметрий се впусна да го преследва и спечели надмощие над него. 50Но битката продължи ожесточено до залез слънце и Деметрий намери смъртта си в този ден.

51 Тогава Александър изпрати при Птолемей, царя на Египет, пратеници, които да му съобщят следното: 52„Аз се завърнах в своето царство, седнах на престола на своите предци и поех върховната власт. Аз победих Деметрий и взех управлението на страната ни в свои ръце. 53Влязох в битка с него, в която той и войската му бяха разбити от нас и ние седнахме на престола на неговото царство. 54Затова да установим сега приятелство между нас. Дай ми дъщеря си за жена, за да се сродим, и аз ще даря тебе и нея с дарове, достойни за тебе.“

55 А Птолемей му изпрати следния отговор: „Щастлив е денят, в който ти се върна в земята на своите предци и седна на престола на царството им. 56Сега ще изпълня за тебе това, което ми писа; само ела при мене в Птолемаида да се видим един с друг и ще се сродя с тебе, както пожела.“

57 И Птолемей тръгна от Египет заедно с Клеопатра, своята дъщеря, и пристигнаха в Птолемаида в сто шестдесет и втората година. 58Цар Александър го посрещна и той му даде за жена своята дъщеря Клеопатра. И направи сватбата ѝ в Птолемаида с голям блясък, както подобава на царе.

59 Цар Александър написа писмо и до Йонатан, за да дойде и да се срещнат. 60Йонатан се отправи към Птолемаида с разкошна свита, представи се на двамата царе, дари със сребро, злато и много дарове тях и приближените им и спечели тяхното благоволение. 61Тогава нечестиви мъже от Израил, престъпили Закона, се събраха против него, за да го оклеветят. Но царят не ги удостои с внимание. 62Той нареди да свалят от Йонатан дрехите и да го облекат в пурпур. Така и направиха. 63След това царят го постави до себе си и каза на своите управители: „Излезте с него сред града и разгласете, че никой не може да го обвинява в нищо и никой не може да го безпокои по какъвто и да било повод.“ 64Когато неговите клеветници видяха как навред му беше оказана почет и как беше облечен в пурпурна дреха, всички се разбягаха. 65 ^e Така го прослави царят и нареди да го впишат в списъка на своите първи приятели, като го назначи за военачалник и областен управител. 66След това Йонатан се върна в Йерусалим в мир и изпълнен с радост.

Победата на Йонатан срещу войските на Деметрий II

67 Но в сто шестдесет и петата година Деметрий, синът на Деметрий, дойде от Крит в земята на предците си. 68Като чу това, цар Александър се натъжи много и се върна в Антиохия. 69А Деметрий назначи Аполоний за управител на Келе-Сирия. Той събра голяма войска, разположи се на лагер в Ямния и изпрати при първосвещеника Йонатан пратеници със следното известие: 70„Ти си единственият, дръзнал да се бунтува против нас, и заради тебе аз се изложих на присмех и обиди. Защо се опълчи срещу нас в планините? 71Ако имаш упование в своята войска, слез при нас в равнината и там ще си премерим силите, защото с мене са войските на градовете. 72Попитай, за да узнаеш кой съм аз и кои са другите, застанали на моя страна. И ще ти кажат, че не е възможно да устоите против нас, защото два пъти твоите предци бяха обръщани в бяг на собствена земя. 73И сега ти няма да можеш да устоиш на конницата и на такава войска в равнината, където няма нито скали, нито камъни или друго място за убежище.“

74 Когато Йонатан изслуша думите на Аполоний, той се замисли, избра десет хиляди мъже и тръгна от Йерусалим. Към него се присъедини брат му Симон, за да го подкрепя. 75Той се разположи на лагер при Йопия, но жителите му затвориха портите на града пред него, защото в Йопия се намираше стража на Аполоний. И решиха да влязат в сражение с нея. 76Тогава уплашените жители го пуснаха в града и Йонатан завладя Йопия.

77 Аполоний, който се беше разположил на лагер с три хиляди конници и голяма войска, узна за това и потегли към Азот, сякаш искаше да премине през него. В същото време обаче пристигна в равнината, тъй като имаше голяма конница и се надяваше на нея. 78Но Йонатан го следваше до Азот, където войските влязоха в сражение. 79Междувременно Аполоний тайно беше поставил зад тях хиляда конници в засада. 80Йонатан забеляза засадата в своя тил, но вече бяха обкръжили войската му и обсипваха хората със стрели от сутринта до вечерта. 81Но войската устоя така, както я беше подредил Йонатан, докато конете им се измориха.

82 Тогава Симон поведе своята войска и нападна пехотата им. И понеже конницата вече беше отблъсната, те бяха разбити от него и се впуснаха в бягство. 83 ^f А конницата се разпръсна в полето и побягна към Азот, където влязоха в храма на своето божество Дагон, за да търсят спасение. 84 ^g Но Йонатан изгори Азот и околните му градове, като ги плячкоса. Изгори също и храма на Дагон заедно с избягалите в него. 85Около осем хиляди мъже загинаха от меч и от огън. 86След това Йонатан си тръгна оттам и разположи лагера си при Аскалон. Но жителите на града излязоха да го посрещнат с големи почести. 87Тогава Йонатан и хората му се върнаха в Йерусалим с богата плячка.

88 Когато цар Александър чу за тези събития, оказа на Йонатан и други големи почести. 89 ^h Той му изпрати златна тока, каквато според обичая се дава на царските роднини, и му предаде в наследствено владение град Акарон и цялата му околност.